Електронно управление: цифрови услуги за публичната администрация

Електронното управление обхваща всяко цифрово взаимодействие между гражданин и публичен орган, например подаване на данъчна декларация онлайн, подновяване на паспорт чрез държавен портал или участие в обществена консултация. Основното разграничение е, че услугата трябва да се предоставя от публична администрация, а не от частно дружество. Например записването на час при лекар чрез уебсайт на националната здравна служба се счита за електронно управление, но използването на частно приложение за телемедицина — не. По същия начин плащането на глоба за паркиране на сайта на общински съвет е електронно управление, докато купуването на продукт от Amazon е електронна търговия, дори ако продавачът е магазин, собственост на държавата.

За да избегнете объркване, съсредоточете се върху субекта, който предоставя услугата: ако това е местен, регионален или национален държавен орган, става въпрос за електронно управление; ако е предприятие или организация с нестопанска цел, не е. Друг полезен подход е да търсите формулировки, свързани с граждански права — гласуване, участие в консултации, достъп до публични регистри — които насочват към електронно управление, а не към електронно здравеопазване или електронно обучение. Трансграничните услуги за електронна идентификация, като използването на националната ви лична карта за вход в данъчния портал на друга държава от ЕС, също са електронно управление, затова не приемайте, че то се прилага само в рамките на една държава. Ако във въпроса се споменава електронен подпис за държавен формуляр, това също е електронно управление.

Запомнете го като „gov точка нещо“: ако адресът на услугата завършва на .gov или .eu и тя включва публичен орган, става въпрос за електронно управление. За да се проверите, попитайте: „Щеше ли тази услуга да съществува без държавата?“ Ако не, вероятно става въпрос за електронно управление; ако да, вероятно е електронна търговия или друга област.