Алтернативен текст: значение, а не описание

Целта на алтернативния текст е да предаде предназначението на изображението, а не просто да изброи как изглежда то. Например алтернативният текст към снимка на усмихнат екип в доклад за успешен проект трябва да гласи „екипът празнува завършването на проекта“, а не „петима души в костюми стоят около маса“. Основната разлика е следната: описателният алтернативен текст Ви казва какво показват пикселите, а смисленият алтернативен текст Ви разкрива посланието. На изпита може да Ви бъде показано изображение на стълбовидна диаграма, представяща ръст на продажбите — алтернативният текст трябва да гласи „продажбите са се увеличили с 20% през Q3“, а не „сини стълбове се издигат отляво надясно“.

Често използван подход за определяне на алтернативния текст е да се запитате: „Ако не можех да видя това изображение, коя е най-важната информация, от която бих се нуждаел, за да разбера страницата?“. При декоративни изображения — например снимка от фотобанка, използвана единствено за визуално разнообразяване на съдържанието — правилният отговор е празен алтернативен текст (alt=""), тъй като описването ѝ би загубило времето на потребител, използващ екранен четец. Друг ориентир: ако изображението има надпис, който вече го обяснява, алтернативният текст може да бъде кратък или дори празен. Внимавайте с изпитни въпроси, в които са дадени диаграма и придружаващ надпис; алтернативният текст не трябва да повтаря дословно надписа, а да добавя основния извод.

За да проверите знанията си, закрийте изображението и прочетете само алтернативния текст — ако можете да разберете ролята на изображението на страницата, текстът е добър. За да го запомните лесно, мислете за „алтернативен текст = кратко убедително представяне на изображението“. Ако изображението е чисто декоративно, Вашето представяне е мълчание (празен алтернативен текст). Това правило Ви предпазва от прекомерно подробно описание и насочва отговора Ви към достъпността, а не към естетиката.