Достъпна комуникация: ясен език + структура + алтернативен текст

Достъпната комуникация означава да оформите съобщението си така, че всеки, включително хората, които използват екранни четци или имат когнитивни увреждания, да може да го разбере. Например, вместо да напишете „щракнете тук“ за дадена връзка, напишете „изтеглете доклада за данните относно климата“, така че смисълът на връзката да е ясен и извън контекста. Ясният език избягва жаргонни или ненужно сложни думи, когато може да се използва по-проста дума, а структурата означава използване на заглавия, списъци с водещи символи и кратки абзаци за разделяне на текста. Алтернативният текст описва изображенията за хората, които не могат да ги видят, затова „диаграма, показваща ръста на продажбите по тримесечия“ е по-добре от само „изображение“.

Често срещан изпитен трик е да бъде представено съобщение с неясна връзка като „прочетете повече“ и да бъдете попитани дали то е достъпно — отговорът е „не“, защото връзката не описва местоназначението си. Друг трик е да бъде даден плътен текстов блок без заглавия; трябва да посочите, че той не е достъпен. За да откривате бързо грешките, проверявайте дали всяка връзка започва с глагол, който показва какво ще се случи след това, и дали някое изображение няма алтернативен текст. Следете и за форматиране, което разчита единствено на цвят, за да предаде значение, например червен текст за „спешно“, защото потребителите с цветна слепота може да не го забележат.

За да запомните четирите елемента, използвайте мнемоничното съкращение „PLSA“ — Plain language (ясен език), Links descriptive (описателни връзки), Structure clear (ясна структура), Alt text present (наличен алтернативен текст). Когато видите цифрово съобщение във въпрос, мислено преминете през PLSA: ако някой от елементите липсва, съобщението не е напълно достъпно. Така няма да възприемате достъпността като желателна, но незадължителна характеристика, а като конкретен контролен списък, който можете да приложите за секунди.