Невярна информация и дезинформация: намерението е определящо

Основната разлика се свежда до намерението. Невярната информация е неистинна информация, споделена, без да се знае, че е невярна — лицето, което я разпространява, искрено вярва, че тя е вярна. За разлика от нея дезинформацията се създава и разпространява с целенасоченото намерение да се заблуди, подведе или манипулира. Например добронамерен роднина, който споделя в социалните медии фалшив здравен съвет, разпространява невярна информация; политическа кампания, която измисля история, за да навреди на опонент, разпространява дезинформация. Съдържанието може да изглежда еднакво, но намерението зад него разграничава двете понятия.

В изпитните ситуации следете за подсказки относно нагласата на лицето, което споделя информацията. Ако в текста се казва, че лицето е „вярвало“ на източника или му се е „доверявало“, това насочва към невярна информация. Ако се посочва, че то „е знаело, че информацията е невярна“ или „я е създало, за да предизвика объркване“, това е дезинформация. Често срещан капан е да се представи ситуация, при която първоначалният създател е възнамерявал да заблуди, но споделящият информацията не е имал такова намерение — въпросът ще се отнася до споделящия, а не до създателя. Винаги се съсредоточавайте върху лицето, описано в ситуацията.

За да затвърдите това разграничение, запомнете проверката с буквата „I“: в „misinformation“ има „i“ като в „innocent“ — „невинен“ (без злонамереност), а в „disinformation“ има „di“ като в „deliberate intent“ — „съзнателно намерение“. Ако видите въпрос за фалшива новина, запитайте се: лицето, което я е споделило, възнамерявало ли е да излъже? Ако да, това е дезинформация; ако не, това е невярна информация. Този трик с буквите бързо премахва объркването.