Обзор

От обединяването на въглищата и стоманата през 1950 г. до Съюза от 27 държави членки: основните етапи на европейската интеграция. При подготовката за EPSO разграничете кой действа, на какво правно основание, по коя процедура и с каква последица.

Правни основания

• •9 май 1950 г.
• •Договор от Париж (1951 г.)
• •6 държави основателки
• •Консолидираните текстове на ДЕС и ДФЕС очертават съвременната рамка, до която води договорното развитие.

Защо е важно

Историческите въпроси на EPSO изискват не само дата, а връзка между събитие, договор и институционална промяна. Учете етапите като последователност, а не като откъснати факти.

Основни понятия — по теми

1. Мир чрез взаимозависимост: Декларацията „Шуман“ и методът „Моне“. Свържете този подход с началото на секторната европейска интеграция.

2. Учредителните договори: Париж (1951), Рим (1957), Маастрихт (1992), Лисабон (2009). Подредете договорите хронологично и различавайте промяната, свързана с всеки от тях.

3. Присъединяване и оттегляне: чл. 49 и чл. 50 ДЕС. Запомнете члена като вход към процедурата, а не като самостоятелен номер.

• •Произход на интеграцията: Целта е да се предотвратят нови конфликти чрез трайно сътрудничество и да се отстранят структурните причини за война между бивши съперници.
• •Парижки договор: Парижкият договор от 1951 г. поставя началото на наднационалната интеграция, като обединява въглищата и стоманата под общо управление.
• •Основатели на ЕОВС: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Тази „вътрешна шестица“ основава и ЕИО, и Евратом през 1957 г.
• •Защо въглища и стомана: Те са жизненоважни както за икономическото възстановяване, така и за военната мощ. Общото управление на тези стратегически отрасли прави войната между държавите членки практически по-трудна — израз на функционалистката логика.
• •Институции на ЕОВС: ЕОВС съчетава наднационални и междуправителствени елементи. Наднационалният Висш орган е балансиран от междуправителствения Специален съвет на министрите.
• •Специален съвет на министрите: Той установява междуправителствена координация между националните правителства на министерско равнище. Координира националните политики и упражнява надзор над Висшия орган, с което се превръща в пряк предшественик на Съвета на ЕС.
• •Договор за сливане: От 1 юли 1967 г. трите Европейски общности — ЕОВС, ЕИО и Евратом — имат една обща Комисия и един общ Съвет.
• •Първо разширяване: През 1973 г. към шестте основателки се присъединяват Дания, Ирландия и Обединеното кралство и броят на държавите членки става девет.
• •Единен европейски акт: Той определя 31 декември 1992 г. като краен срок за изграждането на вътрешния пазар и разширява гласуването с квалифицирано мнозинство по свързаното с пазара законодателство.
• •Договор от Маастрихт: Подписан през 1992 г. и в сила от 1 ноември 1993 г., той създава Европейския съюз под това наименование и въвежда гражданството на ЕС.
• •Лисабонски договор и оттегляне: Договорът от Лисабон, в сила от 1 декември 2009 г., въвежда член 50 ДЕС — официалната процедура за доброволно оттегляне от Съюза.
• •Разширяването от 2004 г.: На 1 май 2004 г. към ЕС се присъединяват Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения — най-голямото еднократно разширяване по брой държави.

Числа и дати

Последни развития

България прие еврото на 1 януари 2026 г. и стана 21-вият член на еврозоната. Проверки по вътрешните сухопътни граници с България и Румъния бяха премахнати на 1 януари 2025 г., с което приключи присъединяването им към Шенгенското пространство. Украйна и Молдова откриха преговорите по клъстер 1 „Основополагащи въпроси“ на 15 юни 2026 г.

Задълбочен поглед — Неосъществените пътища и хората, изградили Европа

Интеграцията напредваше както чрез провали, така и чрез договори, а въпросите на EPSO все по-често проверяват и двете.

• •Плановете „Фуше“ (1961–1962 г.). Франция при Дьо Гол предложи „Съюз на държавите“ — междуправителствен политически съюз, действащ с единодушие, извън общностния метод. Нидерландия и Белгия го блокираха от опасение, че ще изтласка встрани наднационалните институции и ще изключи Обединеното кралство. Провалът му съхрани общностния метод и остави политическото сътрудничество да се развие по-късно чрез Европейското политическо сътрудничество (1970 г.) и в крайна сметка чрез ОВППС.
• •Договорът за сливане (подписан през 1965 г., в сила от 1967 г.). Сля отделните изпълнителни органи на трите Общности (вж. „Основни понятия“ по-горе) — институционалната форма, която Съюзът има и днес.
• •Европейският съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.). Уреди британския бюджетен въпрос („Искам си парите обратно“), като създаде отстъпката за Обединеното кралство, и учреди комитета „Адонино“ („Европа на гражданите“ — символите, подготовката на „Еразъм“) и комитета „Дуудж“ (институционална реформа). Фонтенбло отблокира новия тласък, който доведе до Единния европейски акт.
• •Проектодоговорът „Спинели“ (1984 г.). Европейският парламент, вдъхновен от Алтиеро Спинели (съавтор на Манифеста от Вентотене от 1941 г.), прие проект на Договор за създаване на Европейския съюз. Той никога не беше ратифициран, но оформи дневния ред, довел до Маастрихт.

Основатели и знакови фигури, които трябва да знаете: Жан Моне (комисар по планирането, първи председател на Висшия орган на ЕОВС), Робер Шуман (декларацията от 9 май 1950 г.), Конрад Аденауер, Алчиде Де Гаспери и Пол-Анри Спаак (докладът „Спаак“ подготви Римските договори), Алтиеро Спинели (федералист), Симон Вейл (първи председател на пряко избрания Европейски парламент, 1979 г.) и Жак Делор (председател на Комисията 1985–1995 г., архитект на единния пазар и на плана за ИПС). Галерията на „бащите основатели“ на ЕС почита също Уинстън Чърчил, Йохан Вилем Бейен и Сико Мансхолт.

Чести обърквания

• •Не смесвайте Декларацията „Шуман“ от 1950 г. с Парижкия договор от 1951 г.
• •Не представяйте ЕОВС като чисто междуправителствена организация: Висшият орган е наднационален.
• •Не учете договорните дати без промяната, която съответният договор въвежда.

Кратък речник

• •Компетентност — предоставено с Договорите правомощие на ЕС да действа в определена област.
• •Процедура — установена последователност от институционални стъпки за приемане на акт или упражняване на контрол.
• •Правно основание — разпоредба от Договорите или правен акт, който позволява предприемането на действие.
• •ДЕС — Договорът за Европейския съюз, който определя ценностите, институционалната рамка и основните конституционни правила.
• •ДФЕС — Договорът за функционирането на Европейския съюз, който урежда политиките, компетентностите и процедурите.

Препратки

• •Свържете историческите етапи с правната архитектура в глава 2 и с процедурите за присъединяване и оттегляне.
• •При колебание установете първо договора и датата, а след това институционалната промяна.

Първични източници

• •Консолидираните текстове на ДЕС и ДФЕС, Хартата на основните права, EUR-Lex, практиката на Съда на ЕС и официалните страници на институциите на ЕС.