Готовност, гражданска защита и реакция при кризи на ЕС

Член 196 ДФЕС определя гражданската защита като подкрепяща, координираща и допълваща компетентност на ЕС. Съюзът насърчава сътрудничеството и повишава ефективността на националните системи за превенция, готовност и реакция, но не хармонизира националното законодателство в областта на гражданската защита въз основа на този член. Националните, регионалните и местните служби продължават да отговарят за защитата на хората и управлението на извънредни ситуации на своята територия. Добавената стойност на ЕС е най-голяма, когато бедствие надхвърля възможностите на една държава, засяга няколко държави или изисква специализирани ресурси, които са оскъдни на национално равнище.

Клаузата за солидарност в член 222 ДФЕС е отделна. Тя изисква Съюзът и държавите членки да действат съвместно, ако държава членка е обект на терористично нападение или жертва на природно или причинено от човека бедствие. Съгласно договореностите за нейното прилагане тя може да мобилизира инструментите, с които разполага Съюзът, и помощ от държавите членки. Обичайното задействане на Механизма за гражданска защита на Съюза не изисква официално прилагане на член 222. По същия начин клаузата за взаимопомощ в член 42, параграф 7 ДЕС се отнася до въоръжена агресия, а не до обичайна помощ при бедствия.

С Решение № 1313/2013/ЕС се създава Механизмът за гражданска защита на Съюза, или UCPM. Той обхваща превенцията, готовността и реакцията при природни и причинени от човека бедствия, включително сериозни извънредни ситуации в областта на здравеопазването, екологични аварии и последици от тероризъм. Държавите — членки на ЕС, и допълнителни участващи държави си сътрудничат чрез механизма. Помощ може да бъде разгръщана и извън Съюза, обикновено след искане от засегната държава или отговаряща на условията международна организация.

Центърът за координация на действията при извънредни ситуации на Комисията, или ERCC, работи непрекъснато. Той наблюдава събитията, получава искания за помощ, разпространява информация за нуждите, координира предложенията и подпомага транспорта, логистиката и осведомеността за обстановката. Той не командва националните пожарни служби като федерален щаб. Разгърнатите екипи и ресурси продължават да се управляват съгласно приложимите оперативни договорености, а засегнатата държава ръководи помощта на своята територия.

Общата комуникационна и информационна система за извънредни ситуации подпомага обмена на информация. Европейският резерв за гражданска защита включва способности, които участващите държави ангажират предварително и сертифицират за мисии. Европейските екипи за гражданска защита могат да предоставят експертен опит за координация и оценка. Превенцията и готовността включват оценки на риска, партньорски проверки, обучение, учения, извлечени поуки и цели за устойчивост при бедствия, а не само видими разгръщания при извънредни ситуации.

Обозначенията на способностите имат значение. Спонтанно национално предложение е помощ, предоставена за конкретна извънредна ситуация. Европейският резерв за гражданска защита се състои от национални способности, ангажирани предварително и отговарящи на изискванията за качество. rescEU е резерв, създаден за справяне със ситуации, при които съществуващите способности като цяло не могат да гарантират ефективна реакция. В зависимост от приетите правила за изпълнение той включва ресурси като въздушни способности за борба с горски пожари, медицински запаси, екипи за спешна медицинска помощ, подслон, транспорт и способности, свързани с енергетиката.

Ресурсите на rescEU се разполагат в държави членки и други участващи държави съгласно договореностите на ЕС; Комисията координира решенията за разгръщане с приемащата и отправилата искането държава. Съгласно правната рамка финансирането от Съюза може да покрива разходи за разработване, поддържане в наличност и разгръщане. Неточно е резервът да се нарича „армия на ЕС“ или единен флот, притежаван от Брюксел. Моделите на собственост, експлоатация и финансиране се различават според способността.

Регламент (ЕС) 2021/836 укрепи механизма след COVID-19. Той засили междусекторната готовност, предостави на Комисията повече възможности да придобива способности на rescEU при определени обстоятелства и увеличи гъвкавостта при мащабни извънредни ситуации. Финансовият пакет за UCPM за периода 2021–2027 беше подсилен както чрез многогодишния бюджет, така и чрез временно финансиране за възстановяване. Бюджетните суми винаги следва да се свързват със съответния период и акт, а не да се разглеждат като постоянна годишна сума.

Комисията и върховният представител представиха Стратегията за Съюз за готовност на 26 март 2025 г. Тя отговаря на взаимосвързани климатични, здравни, кибернетични, хибридни, геополитически и инфраструктурни рискове. Стратегията е организирана около три принципа: подход към всички опасности, подход на цялото управление и подход на цялото общество. Готовността следва да бъде вградена в политиките, инфраструктурата, веригите на доставки, обществените услуги и индивидуалната осведоменост преди настъпването на криза.

Действията включват всеобхватна оценка на рисковете и заплахите за ЕС, информационно табло за кризи, укрепени функции на ERCC, минимални изисквания за готовност, подобрено ранно предупреждение, редовни учения и по-добри договорености между гражданския и военния сектор и между публичния и частния сектор. Стратегията призовава и за насоки в подкрепа на самостоятелната издръжка на населението за поне 72 часа. Това е цел за готовност и предмет на предстоящи насоки, а не общо правно задължение на ЕС, изискващо всеки жител да разполага с предписан комплект.

Готовността е по-широко понятие от гражданската защита. Интегрираните договорености на Съвета за реакция на политическо равнище при кризи подпомагат политическата координация. ARGUS подпомага вътрешната координация на Комисията при кризи. Комитетът за здравна сигурност координира действията при сериозни трансгранични заплахи за здравето, а Органът за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации — HERA — работи по медицинските мерки за противодействие. Тези структури имат различен състав, правни основания и функции; ERCC не поглъща всички тях.

На 9 юли 2025 г. Комисията представи първата всеобхватна стратегия на ЕС за натрупване на запаси и Стратегия за медицински мерки за противодействие. Подходът към натрупването на запаси цели по-добра видимост на съществуващите резерви, установяване на пропуски и дублиране, по-силни транспорт и логистика, мрежа на ЕС за натрупване на запаси и сътрудничество с публични, частни, военни и международни партньори. Съответните стоки могат да включват храни, вода, гориво, лекарства, предпазни средства и материали, необходими за критични услуги.

Медицинските мерки за противодействие включват ваксини, терапевтични средства, диагностични средства и оборудване срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи. Действията на ЕС могат да подпомагат научните изследвания, договореностите за предварително закупуване, съвместното възлагане на обществени поръчки, мащабируемото производство и резервния капацитет. Съвместното възлагане на обществени поръчки е начин участващите държави и институциите на ЕС да обединят търсенето; то не е равнозначно на натрупване на запаси по rescEU и участието не отменя националната отговорност за предоставянето на услуги от здравната система.

На 17 юли 2025 г. Комисията предложи регламент относно Механизма за гражданска защита на Съюза и подкрепата на Съюза за готовност и реакция при извънредни ситуации в областта на здравеопазването, COM(2025) 548. Той би заменил действащото решение относно UCPM за следващия финансов период и би обединил финансирането за гражданската защита и извънредните здравни ситуации в по-интегриран инструмент. Предложените елементи включват по-силна междусекторна готовност, стратегически резерви и капацитет за реагиране.

Към 17 август 2026 г. това все още беше предложение, разглеждано от Парламента и Съвета. Работните документи или преговорните позиции на Съвета не са равнозначни на окончателно приемане. Решение № 1313/2013/ЕС, с последващите изменения, оставаше действащата правна рамка на UCPM. Бъдещите стойности на финансирането и институционалните промени не трябва да бъдат представяни като приложимо право, докато съзаконодателите не приемат окончателен акт и не настъпи датата за неговото прилагане.

При казус установете кой иска помощ, каква способност се предлага и кой координира. Разграничете националната реакция, ресурсите от Резерва и rescEU. Проверете дали въпросът се отнася до оперативна координация, политическа координация при кризи, здравна готовност или предвидена в Договорите солидарност. Накрая разграничете стратегията на Комисията от обвързващото решение относно UCPM и от предложението за реформа от 2025 г. Тези стъпки отстраняват често срещани отговори, според които Комисията командва пряко националните служби или помощта на ЕС се разгръща автоматично без съгласие и координация.