Сигналът за автономност: какво всъщност оценяват нивата на владеене

Основната промяна при преминаването към по-високи нива на владеене не се състои само в това да знаете повече факти, а в степента на самостоятелност, с която работите, и в сложността и неяснотата на проблемите. На по-ниските нива следвате инструкции стъпка по стъпка за изпълнение на несложни задачи. На по-високите нива сами определяте проблема, избирате метода и оценявате резултата при минимален или никакъв надзор. Например на потребител от ниво 1 може да бъде казано „сортирайте тази електронна таблица по дата“, докато потребителят от ниво 6 трябва сам да реши какви данни да събере, как да ги анализира и дали резултатите са надеждни.

Често срещана уловка е трудна, но ясно определена задача да бъде погрешно приета за задача, изискваща високо ниво на владеене. Ако във въпроса са дадени ясни стъпки или има само един правилен отговор, вероятно става дума за ниво 2 или 3, дори съдържанието да е сложно. За да определите действителното ниво, потърсете указания кой поставя целта: ако в задачата пише „възложено Ви е да“ или „следвайте процедурата“, автономността е ниска. Ако пише „установявате необходимостта“ или „оценявате резултата“, тя е висока. Обърнете внимание и на глаголите, обозначаващи познавателни действия: „запомням“ и „прилагам“ съответстват на по-ниски нива, а „оценявам“ и „създавам“ — на по-високи.

За да се проверите бързо, попитайте се: „Ще трябва ли компетентен колега да провери работата ми или да ми посочи следващата стъпка?“ Ако отговорът е „да“, автономността е ниска. Ако Вие бихте проверявали неговата работа, тя е висока. В повечето изпитни ситуации този единствен въпрос разграничава трудността на рутинната задача от истинското ниво на владеене.