Член 6 от GDPR: шест правни основания, а не само съгласие

Член 6 от GDPR посочва шест правни основания за обработване на лични данни: съгласие, договор, законово задължение, жизненоважни интереси, задача от обществен интерес и легитимни интереси. Много хора погрешно смятат, че съгласието е единствената възможност, но то е само една от шестте. Например работодателят не се нуждае от съгласие, за да обработва данни за изплащане на трудови възнаграждения — той се позовава на законово задължение или договор. Основната разлика е, че съгласието изисква ясно утвърдително действие от субекта на данните, докато другите основания често произтичат от правни задължения или организационни потребности.

За да елиминирате грешните отговори в даден въпрос, първо проверете дали обработването се изисква по закон или по договор — ако да, съгласие не е необходимо. Второ, помнете, че „жизненоважните интереси“ се прилагат само в ситуации на живот и смърт, например при спешна медицинска помощ. Трето, „легитимните интереси“ са най-широкото основание, но не могат да имат преимущество пред правата на субекта на данните; те често обхващат предотвратяването на измами или директния маркетинг. Бърз метод за елиминиране: ако ситуацията включва публичен орган, вероятното основание е „задача от обществен интерес“, а не съгласие.

За да проверите знанията си, попитайте: „Извършва ли се това обработване поради правно задължение, договор или необходимост от спасяване на човешки живот?“ Ако да, зачеркнете съгласието. Като помощно средство за запаметяване мислете за шестте основания като за „C-C-L-V-P-L“ (съгласие, договор, правно задължение, жизненоважни интереси, задача от обществен интерес, легитимни интереси). Упражнявайте се да свързвате всяко основание с пример от реалния живот, като обработването на възнаграждения (договор/правно задължение) спрямо абонирането за бюлетин (съгласие).