Изяснете потребността, преди да започнете търсенето

Намерението при търсене означава да определите точно от какво се нуждаете, преди да докоснете клавиатурата. Вместо да въведете „законодателство на ЕС в областта на климата“ и да се надявате на подходящ резултат, се запитайте: търся ли регламент, съдебно решение или предложение за политика? Нужна ли ми е последната версия, или първоначалната версия от 2010 г.? Става ли въпрос за правила, приложими в целия ЕС, или само в една държава членка? Точен въпрос като „Кой е действащият регламент на ЕС относно емисиите на CO₂ от нови автомобили, изменен през 2023 г.?“ всеки път ще даде по-добри резултати от неясен въпрос, защото указва на инструмента за търсене какво точно да намери.

Полезен подход е мислено да преминете през четири филтъра, преди да започнете да пишете: обхват (широк или тесен?), времеви период (последната година или последното десетилетие?), вид на източника (официален документ, новинарска статия, научна публикация?) и юрисдикция (ЕС, национална, международна?). Ако забележите, че въвеждате дълго и несвързано изречение, спрете и го преформулирайте като един въпрос. Друг подход за елиминиране: ако във въпрос с избираем отговор дадена възможност гласи „започнете, като въведете ключови думи в Google“, тя почти винаги е неправилна — първата стъпка винаги е да изясните потребността.

За да затвърдите това, запомнете „паузата за четирите филтъра“: преди да натиснете Enter, проверете наум обхвата, датата, източника и юрисдикцията. Ако можете да формулирате потребността си в едно ясно изречение, сте готови да започнете търсенето. Ако не можете, просто налучквате.