Плащане или съгласие: капанът на привидната равностойност

Спорът е съсредоточен върху въпроса дали потребителят може свободно да даде съгласие за проследяване, когато единствената алтернатива е да заплати такса. Съгласно GDPR съгласието трябва да бъде свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено. Ако платената възможност не е действително равностойна — например струва значителна сума или не включва основни функционалности — потребителят на практика е принуден да приеме проследяването. Ключовото разграничение е между справедлив и привиден избор: бинарният модел често създава именно втория.

За да откриете нарушението в изпитен казус, проверете дали платената алтернатива предлага същата основна услуга без проследяване. Ако не я предлага, съгласието вероятно е невалидно. Не забравяйте също, че спрямо контролиращите достъпа предприятия по DMA се прилагат по-строги правила: те не могат да комбинират лични данни от различни услуги без изрично съгласие чрез активно потвърждение, което моделът „плащане или съгласие“ може да заобиколи. Бърз похват за елиминиране на отговори: ако потребителят не разполага с реалистична, безплатна възможност без проследяване, моделът не отговаря на изискванията.

За да запомните това, представете си магазин, който ви позволява да влезете безплатно само ако приемете реклами, или да платите £10, за да влезете без реклами. Това не е справедлив избор — това е платена бариера пред неприкосновеността на личния живот. Основният критерий е дали потребителят може да получи достъп до услугата без проследяване и без заплащане. Ако не може, съгласието не е дадено свободно.