DNS: преобразуване на име на домейн в IP адрес

DNS е съкращение от Domain Name System (система за имена на домейни). Тя функционира като телефонен указател за интернет: когато въведете домейн като „example.com“, DNS намира съответния IP адрес, например 93.184.216.34. Без DNS би трябвало да запомняте числа за всеки уебсайт. Основната разлика е, че DNS отговаря за преобразуването на имена, а не за преноса на данни. Ако DNS не работи, не можете да достигате до сайтове по име, но инструменти като ping или traceroute към IP адрес все пак може да работят безупречно.

Често срещан изпитен трик е да бъде представен сценарий, при който потребител може да отвори уебсайт чрез неговия IP адрес, но не и чрез името на домейна му. Това насочва пряко към проблем с DNS, а не към прекъсване на мрежата или интернет. Друга подсказка: проверете дали не работят няколко домейна — това предполага локален проблем с DNS, докато неизправността само на един домейн може да се дължи на проблем с DNS записите на този домейн. Запомнете също, че DNS използва UDP порт 53 за заявки и TCP порт 53 за прехвърляне на зони, така че ако тези портове са блокирани, преобразуването на имената няма да работи.

За да проверите бързо дали сте разбрали материала, се запитайте: ако можете да изпълните успешно ping към 8.8.8.8, но не можете да отворите „google.com“ в браузър, какво не работи? Отговорът е DNS, а не интернет връзката ви. Помощно средство за запомняне: DNS = Domain Name Service, а не Data Network Service. Запомнете ясно тази разлика, за да не обърквате преобразуването на имена с мрежовата свързаност.