Електронни отпадъци: рециклиране ≠ унищожаване на данни

Електронните отпадъци обхващат всичко с щепсел или батерия, което изхвърляте: стари телефони, лаптопи, принтери, кабели и дори повреден тостер. Основната разлика е, че чрез рециклирането се извличат материали като мед или злато, но личните Ви данни не се изтриват автоматично. Рециклиран твърд диск все още може да доведе до изтичане на чувствителна информация, ако преди това данните от него не са били заличени по сигурен начин. Затова, когато видите въпрос за електронни отпадъци, спрете за момент и се запитайте: акцентът върху вредата за околната среда ли е, или върху неприкосновеността на данните? От това зависи кое правило се прилага.

Полезен подход е да свържете думата „изтриване“ както с почистването на бяла дъска, така и със заличаването на данни от устройство. Ако в даден сценарий се споменава даряване или рециклиране на старо офис оборудване, мислено добавете „и първо заличете данните от него“. Друга насока: Директивата на ЕС относно ОЕЕО определя цели за равнищата на рециклиране, докато GDPR урежда заличаването на данни. Това са отделни правни задължения. Ако вариант на изпита гласи „рециклирането решава проблема с данните“, това е капан. Вместо това мислете така: „рециклирайте материалите, а данните унищожете отделно“.

За да се проверите бързо, представете си чекмедже със стари USB памети. Първата Ви мисъл трябва да бъде: „унищожете ги механично или чрез размагнитване, а не просто ги изхвърляйте в кошчето“. Този единствен мисловен образ — унищожете преди изхвърляне — обхваща както екологичния аспект, така и аспекта, свързан с неприкосновеността на данните. Ако можете да си го припомните, сте усвоили същността на правилното третиране на електронните отпадъци.