Отстраняване на грешки: откриване, изолиране, коригиране

Отстраняването на грешки е целенасочен процес на откриване, изолиране и коригиране на неизправност в дадена система, независимо дали става въпрос за неправилна формула в електронна таблица, програмен цикъл или дори работен процес за изготвяне на политики. Ключовата разлика е спрямо тестването: тестването разкрива, че съществува грешка, но отстраняването на грешки е етапът, на който действително я поправяте. На изпит, ако във въпрос се описва как някой извършва проверки, за да установи дали дадена формула работи, това е тестване; ако след това проследява препратките към клетки, за да открие защо резултатът е неправилен, и ги коригира, това е отстраняване на грешки.

Практичен подход е мислено да разделите отстраняването на грешки на три етапа: възпроизведете грешката по последователен начин, изолирайте точния ред или клетка, където логиката се нарушава, и след това приложете корекцията. Ако Ви е даден сценарий с избираем отговор, търсете глаголи като „проследявам“, „изпълнявам стъпка по стъпка“ или „проверявам“, за да разпознаете отстраняването на грешки, за разлика от „стартирам“, „удостоверявам“ или „проверявам“ при тестването. Друг подвеждащ момент: отстраняването на грешки не е същото като обработката на грешки в кода — обработката на грешки предвижда проблемите, докато отстраняването на грешки е реакция на вече възникнала неизправност.

За да запомните разликата, представете си лекар: тестването е като измерване на температурата на пациент, за да се установи дали е болен (откриване на симптом), докато отстраняването на грешки е диагностициране на причината и предписване на лечение (отстраняване на основния проблем). Ако на изпит във въпрос се казва „програмата работи, но дава неправилен резултат“, следващата логична стъпка е отстраняване на грешките, а не повторно тестване.