Основи, компетентности и принципи

Съюзът действа само в границите на компетентностите, които държавите членки са му предоставили в Договорите (член 5, параграф 2 ДЕС). Компетентностите са изключителни, споделени или подкрепящи. В областите на изключителна компетентност само Съюзът може да законодателства, докато държавите членки могат да действат, ако са оправомощени от Съюза или за прилагането на актове на Съюза. В областите на споделена компетентност държавите членки могат да действат, доколкото Съюзът не е упражнил своята компетентност или е престанал да я упражнява. Подкрепящата компетентност позволява на Съюза да подкрепя, координира или допълва действията на държавите членки, без да хармонизира националните законодателства, когато Договорите изключват хармонизация.

Субсидиарността се прилага само в области на неизключителна компетентност. Съюзът може да действа само ако целите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат, поради мащаба или последиците си, да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза (член 5, параграф 3 ДЕС). Пропорционалността изисква действията на Съюза да не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите (член 5, параграф 4 ДЕС). И двата принципа ограничават действията на Съюза и подлежат на съдебен контрол. Националните парламенти наблюдават субсидиарността съгласно Протокол № 2, но окончателният контрол принадлежи на Съда на Европейския съюз.

Съгласно член 4, параграф 3 ДЕС Съюзът и държавите членки си сътрудничат взаимно при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки трябва да вземат всички подходящи мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите, и да се въздържат от мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Националната процесуална автономия се зачита, но е ограничена от принципите на равностойност и ефективност: националните средства за защита при нарушение на правото на Съюза не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези при подобни вътрешни искове и не трябва да правят упражняването на правата, произтичащи от правото на Съюза, практически невъзможно.

Върховенството означава, че противоречаща национална разпоредба не може да попречи на действието на приложимото право на Съюза. Директният ефект позволява на физическите и юридическите лица да се позовават на правото на Съюза пред националните съдилища, когато разпоредбата е достатъчно ясна, точна и безусловна. Регламентите по правило имат директен ефект; директивите могат да имат директен ефект само срещу държавата (вертикален) и само ако не са транспонирани в срока или са транспонирани неправилно. Директивите не могат сами по себе си да налагат задължения на физическите лица (липса на хоризонтален директен ефект).

Националните съдилища трябва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на приложимата директива (последователно тълкуване). Когато държава членка наруши правото на Съюза, отговорността на държавата може да осигури обезщетение за причинените вреди при достатъчно съществено нарушение, при условие че разпоредбата има за цел да предостави права, нарушението е достатъчно съществено и е налице причинно-следствена връзка. Общите принципи като правната сигурност и оправданите правни очаквания изискват ясни и предвидими правила и точни уверения от оправомощен източник.